Смокини

Засаждане и първоначални грижи за смокинята

При отглеждането на смокиня в България изборът на място е един от най-важните фактори за успешно развитие и редовно плододаване. Освен добрата слънчева осветеност и отцедливата почва, от съществено значение е растението да бъде засадено на завет и да бъде защитено от силни зимни ветрове.

Избор на място – най-важното условие

Смокинята трябва да се засажда на топло, слънчево и защитено от въздушни течения място. В българските условия особено неблагоприятни са студените северни и североизточни ветрове през зимата. Те могат значително да увеличат охлаждането на надземните части и да причинят измръзване на едногодишния прираст и плодните пъпки.

Много подходящо е смокинята да бъде засадена до плътна ограда, стена или друга естествена защита, която ограничава въздействието на студените ветрове. Южно, югозападно или югоизточно изложение е предпочитано, тъй като осигурява по-добро слънчево огряване и по-благоприятен микроклимат.

Оградата или стената не трябва да се разглеждат единствено като физическа защита от вятъра. Те могат да акумулират слънчева топлина през деня и да създават по-благоприятен микроклимат около растението. Това е особено ценно през зимата и ранната пролет.

При избора между открито, ветровито място и защитено място до ограда, за смокинята в много райони на България защитеното място е значително по-подходящо.

Засаждане

Най-подходящият срок за засаждане на открито е ранната пролет, след преминаване на опасността от силни студове и след затопляне на почвата. В по-топлите райони е възможно и есенно засаждане, но младите растения трябва да бъдат добре защитени през първата зима.

Посадъчната яма трябва да бъде достатъчно широка, за да позволи свободното разполагане на корените. При контейнерни растения ямата обикновено се прави приблизително два пъти по-широка от кореновата бала.

Смокинята се засажда приблизително на същата дълбочина, на която е била в контейнера. Не трябва да се допуска дълбоко засаждане и засипване на стъблото с почва.

След засаждането растението се полива обилно, за да се осигури добър контакт между корените и почвата и да се отстранят въздушните кухини.

Почва и дренаж

Смокинята се развива добре на пропускливи почви с добър въздушен и воден режим. Най-важно е около корените да не се задържа продължително вода.

При тежки и преовлажняващи се почви трябва предварително да се предприемат мерки за подобряване на дренажа. Постоянното преовлажняване е по-опасно за смокинята от краткотрайното засушаване.

Поливане и мулчиране

През първата година след засаждането редовното поливане е важно за доброто вкореняване. Поливките трябва да бъдат съобразени с почвата и метеорологичните условия, като се избягва постоянното поддържане на почвата прекомерно влажна.

Мулчирането с органични материали като слама, дървесна кора или добре угнил компост помага за запазване на почвената влага и намалява развитието на плевелите. Мулчът не трябва да се допира непосредствено до стъблото.

Зимна защита

Защитеното от северни ветрове място е първата и най-важна форма на зимна защита. При младите растения, особено в райони с по-студени зими, може да се наложи допълнително предпазване на стъблото и основните клони с подходящ дишащ материал.

При смокинята особено значение има запазването на надземната част, тъй като силното измръзване може да доведе до загуба на плодните клонки и да отложи плододаването.

Основен агротехнически принцип

При засаждане на смокиня в България първо трябва да се търси подходящ микроклимат, а след това да се мисли за останалите агротехнически мероприятия.

Топлото, слънчево и защитено от северни и североизточни ветрове място – например до плътна ограда или южна стена – създава значително по-добри условия за успешно презимуване, силен растеж и редовно плододаване.